Какво представлява психологическата травма?

Психологическата травма е сериозно психическо увреждане. Тя може да е резултат от изключително стресиращо лично преживяване. Такова преживяване може да има травмиращ ефект, ако собствената способност на човек да се справи със ситуацията е неадекватна и поради това засегнатото лице е силно претоварено. Това създава изключително висока психологическа тежест (стрес). В такива ситуации хората често се чувстват напълно безпомощни, изпитват силен страх или са ужасени.

Възможните травмиращи събития са ситуации с изключителна заплаха или катастрофални размери, които биха предизвикали дълбоко отчаяние у почти всеки. Примери за това са природни бедствия, тежки злополуки, войни, смърт на близки роднини, животозастрашаващи болести и физическо или сексуално насилие.

Хората могат да бъдат засегнати от изключително стресиращи събития по различни начини. Те могат да бъдат засегнати от самите тях, да са станали свидетели (например като помощник) или да бъдат засегнати от новината за действителната или предстоящата смърт на близки хора.

Много от непосредствените психологически реакции на силно стресиращи преживявания са нормални и не са израз на психично заболяване. Дали дадено събитие има травмиращ ефект, зависи и от обстоятелствата, както и от отделните хора и техните лични преживявания. Например гледката на тежко ранен човек може да има травмиращ ефект върху минувач, докато за спасителите тя обикновено е част от рутината и не се преживява като травмираща. Социалната подкрепа, която засегнатите изпитват след много стресиращи събития, също оказва голямо влияние върху това дали ще се развие психологически проблем (т.нар. разстройство, свързано с травмата).

Травма: поява и влияние в живота ни

Какво представлява психологическата травма?

Психологическата травма е сериозно психическо увреждане. Тя може да е резултат от изключително стресиращо лично преживяване. Такова преживяване може да има травмиращ ефект, ако собствената способност на човек да се справи със ситуацията е неадекватна и поради това засегнатото лице е силно претоварено. Това създава изключително висока психологическа тежест (стрес). В такива ситуации хората често се чувстват напълно безпомощни, изпитват силен страх или са ужасени.

Възможните травмиращи събития са ситуации с изключителна заплаха или катастрофални размери, които биха предизвикали дълбоко отчаяние у почти всеки. Примери за това са природни бедствия, тежки злополуки, войни, смърт на близки роднини, животозастрашаващи болести и физическо или сексуално насилие.

Хората могат да бъдат засегнати от изключително стресиращи събития по различни начини. Те могат да бъдат засегнати от самите тях, да са станали свидетели (например като помощник) или да бъдат засегнати от новината за действителната или предстоящата смърт на близки хора.

Много от непосредствените психологически реакции на силно стресиращи преживявания са нормални и не са израз на психично заболяване. Дали дадено събитие има травмиращ ефект, зависи и от обстоятелствата, както и от отделните хора и техните лични преживявания. Например гледката на тежко ранен човек може да има травмиращ ефект върху минувач, докато за спасителите тя обикновено е част от рутината и не се преживява като травмираща. Социалната подкрепа, която засегнатите изпитват след много стресиращи събития, също оказва голямо влияние върху това дали ще се развие психологически проблем (т.нар. разстройство, свързано с травмата).

Кои ситуации могат да имат травмиращ ефект?

Съществуват различни изключително стресиращи събития, които могат да бъдат разграничени.

Има ситуации, причинени от случайността (напр. злополуки, природни бедствия), и ситуации, предизвикани от хора, които могат да имат травмиращ ефект. Последните се характеризират с факта, че хората са причинили изключително стресиращото събитие на други хора (напр. физическо или сексуално насилие). Тежките заболявания, медицинските интервенции и преживяванията на загуба също могат да бъдат травмиращи.

Прави се разлика и между това колко дълго продължава стресът и колко често се случва. Нападението обикновено трае кратко и е еднократно, докато физическото насилие в една връзка може да продължи дълго и да се повтаря в продължение на години.

Много хора преживяват травмиращи ситуации още в детството и юношеството. При активните форми хората регулярно упражняват насилие върху деца и младежи. Такъв е случаят например с физическото насилие (напр. удряне, пляскане), сексуално насилие или емоционално насилие. Сексуалното насилие се отнася до всички сексуални действия, които се извършват против волята на жертвата, като се използва насилие, заплахи за непосредствена опасност за живота или здравето или като се използва беззащитно положение. Емоционално насилие означава например да се внуши на детето, че то не струва нищо, че не е обичано, че е в опасност или че съществува само за да задоволява нуждите на другите. Пренебрегването е една от пасивните форми, тъй като децата получават твърде малко от нещо. Като децата, които са физически пренебрегвани, например не са достатъчно защитени или имат твърде малко храна. Или като децата, които са емоционално пренебрегвани, получават по-малко близост и сигурност, отколкото всъщност се нуждаят.

Колко често се срещат изключително стресиращи събития?

В Германия около 24 от 100 души преживяват поне едно събитие през живота си, което може да има травмиращ ефект. Съществуват разлики между жените и мъжете по отношение на вида на травматичните преживявания. Повече жени преживяват сексуално насилие, докато повече мъже преживяват злополуки, нападения и лишаване от свобода по време на война. По-възрастните хора е по-вероятно да са преживели травмиращи събития по време на война, отколкото по-младите. Смята се, че от 1 до 13 на всеки 100 души в Германия са били жертви на сексуално насилие в детството си.

Бягство и травма

Хората, на които се е наложило да напуснат родната си страна поради политическо преследване, нарушаване на човешките права и тероризъм например, и в резултат на това да потърсят закрила в други страни, преживяват травматични събития много по-често: в проучване, проведено в Швейцария, 88 от 100 души с опит в бягството съобщават за поне едно травматично събитие през живота си. Най-често бежанците са преживявали насилие над свои близки (като свидетели), виждали са трупове или са преживявали пряко насилие над себе си.

Какви са типичните реакции при необичайно стресиращи събития?

Възможни реакции по време на събитието

По време на стресовото събитие целият организъм обикновено е разтревожен, под силен стрес и съсредоточен върху оцеляването. Това може да доведе до различни реакции, които могат да варират значително при отделните хора. Например могат да се появят огромна тревожност, чувство на безпомощност и ужас. Някои хора също така се чувстват объркани или откъснати от себе си, другите или околната среда. В повечето случаи тези реакции отшумяват известно време след събитието.

Възможни реакции след събитието

След изключително стресиращо събитие е напълно нормално да изпитвате неприятни чувства, мисли и физически усещания.

Реакциите, които се появяват по време на събитието, могат да продължат известно време след приключването му (напр. чувството за заплаха). Състоянието на тревога на организма често се запазва и след събитието. Това може да доведе до нарушения на съня, вътрешно безпокойство и тревожност. Могат да се появят и депресия, чувство за вина, самообвинение или гняв. Хората, които са преживели такива ситуации, често изпитват затруднения да осъзнаят какво им се е случило.

Психическото обикаляне около тези преживявания е опит на психиката да преработи тези необичайни преживявания.

В повечето случаи реакциите отминават след кратко време (от няколко часа до дни) и преживяването може да бъде поставено в контекст (напр. „Беше много ужасно, но вече е минало и аз го преживях.“).

Възможни психологически разстройства, свързани с травмата

В повечето случаи стресовото събитие не е последвано от психично заболяване. Ако обаче човек не е в състояние да се справи адекватно със стресовото преживяване и няма достатъчно подкрепа в обкръжението си, последиците могат да бъдат толкова изтощителни, че да се развият психични заболявания. Те могат да включват депресия, тревожност и разстройства на зависимостта, соматоформни разстройства, дисоциативни разстройства, остри стресови реакции, посттравматични стресови разстройства и разстройства на адаптацията.

Ако значителните ограничения продължават години или десетилетия след eкстремен стрес с катастрофални размери, може да са се развили дълбоки разстройства. Хората с такива затруднения могат например да имат и постоянни сериозни проблеми при справянето със собствените си чувства и с другите хора и да развият много негативна представа за себе си.

Остра реакция на стрес

Острата стресова реакция може да възникне като пряк резултат от травматично преживяване, което обикновено отминава след няколко часа или дни.

Могат да се появят различни симптоми. Например някои хора вече не изпитват никакви емоции, чувстват се апатични, объркани и се оттеглят. Някои продължават да се чувстват много застрашени и са физически много неспокойни. Други вече не могат да си спомнят събитието или имат усещането, че собствената им личност, останалите хора (деперсонализация) или заобикалящата ги среда (дереализация) изглеждат променени, странни или нереални.

Тези симптоми могат да бъдат придружени от тревожност, депресивни настроения, физически оплаквания и употреба на вещества като алкохол или лекарства.

Посттравматично стресово разстройство

Ако тези психологически симптоми продължават повече от 4 седмици в много стресова форма, може да е налице посттравматично стресово разстройство. Симптомите могат да се проявят и със закъснение, т.е. само известно време след травматичното събитие.

Какво могат да направят засегнатите, за да се справят добре със стресовите преживявания?

След едно или повече изключително стресиращи събития заплахата трябва да се прекрати и да се установи възможно най-голяма безопасност. В случай на произшествия и големи извънредни ситуации полицията, пожарната и спасителните служби могат да помогнат. На много места са на разположение екипи за психосоциална помощ, които предоставят емоционална подкрепа по време на или скоро след такива събития (напр. екипи за спешно консултиране или кризисна интервенция). В случаи на насилие от страна на непознати лица или в рамките на взаимоотношенията или семействата полицията и други звена (като поверителни телефонни консултации, центрове за консултиране на жертви, женски приюти или служби за социално подпомагане на младежи) могат да предоставят допълнителна помощ.

Загубата на сигурност и контрол, която се преживява по време на и след критични ситуации, често е особено стресираща. Ето защо е много важно за засегнатите след такива преживявания да възстановят колкото е възможно повече контрола върху собствения си живот в допълнение към своята безопасност. Ето защо може да бъде полезно да определят колкото е възможно повече обстоятелства за себе си (напр. кого бих искал да имам до себе си сега, къде бих искал да бъда в този момент и т.н.).

Възможните психологически последици от преживяното отнемат много сили, поради което в началото устойчивостта на засегнатите обикновено спада. Тогава е благоприятно да се осигури известно облекчение и да се търсят приятни и релаксиращи ситуации. Умерената физическа активност може да помогне при високи нива на напрежение, а при стрес от натрапчиви спомени често е полезно да се извършват познати дейности.

Познати хора или обучен персонал могат да ви помогнат да се справите с екстремната ситуация, която сте преживели. Разказването на тези доверени хора за преживяното по начин, който ги улеснява, но не ги претоварва, може да им помогне да се справят.

Всеки, който продължава да страда силно от последиците или има трудности в ежедневието (напр. чувства се претоварен) през първите няколко дни и седмици след стресовото събитие, трябва да потърси медицинска или психотерапевтична помощ. Както и ако след ситуацията продължават да се наблюдават силна тревожност, физическо напрежение, усещане за изтръпване, повторно преживяване на травмиращата ситуация, избягване на спомена за травмиращата ситуация, рисково поведение (напр. повишена консумация на алкохол или наркотици) или подобни оплаквания.

Как другите могат да помогнат?

Пряка подкрепа по време на потенциално травмиращата ситуация

Както беше описано, потенциално травмиращите събития често са съпроводени със силни чувства на безпомощност и загуба на контрол. Затова всяка подкрепа трябва да помогне на засегнатите да разпознаят и използват собствените си умения за справяне (повишаване на чувството им за „самоефективност“). Един от начините за това е да се позволи на засегнатите лица сами да решат какво би било полезно за тях в момента. За да се предаде чувство за сигурност и да се осигури допълнителна ориентация, може да е полезно да се говори на засегнатите възможно най-спокойно, ясно и кратко. Помагачите трябва да докосват засегнатото лице само с неговото изрично съгласие. Понякога едно приятелско докосване може да се възприеме като заплашително поради предишни негативни преживявания, както и поради големия страх и напрежение.

Подкрепа от близките след потенциално травмиращата ситуация

За засегнатите е важно близките им да разпознаят реакцията им като нормална реакция на необичайно събитие и да бъдат до тях. Ако засегнатото лице желае да разговаря с близките си за преживяното, това също може да бъде много полезно. В този случай е особено препоръчително да се изслушва и да не се дава оценка на казаното, тъй като понякога засегнатото лице вече обвинява себе си. Въпреки това всеки трябва да е наясно със собствените си граници и при необходимост да предложи да се потърси професионална помощ. Особено ако близките ви хора сами са преживели ситуацията и поради това са засегнати, може да е полезно да поговорите с други хора, които не са засегнати, за да избегнете прекалено голямото напрежение един върху друг.

References:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK207191/

https://www.medicalnewstoday.com/articles/trauma

https://psychology.org.au/for-the-public/psychology-topics/trauma