Защитните механизми са психически стратегии, които служат за избягване на ситуации водещи до психическо напрежение, дискомфорт, тревожност, фрустрация. Често тези стратегии са ирационални и в дългосрочен план могат значително да „изкривят” реалността. Няма човек, който да не използва защитни механизми, дори и най-умния и зрял индивид. По това какви защити използва в определени напрегнати, стресиращи ситуации, може да се разбере много за самия него. Те обикновено се включват епизодично, като реакция на психотравматично събитие, но някои от тях могат да станат част от личността на човека. Защитните механизми са нещо като вид щит от прекомерна тревожност и стрес.
Всеки опит да се направи списък на защитните механизми ще бъде непълен, тъй като психоаналитиците все още спорят по въпроса кои функции на Егото трябва да се обособят от останалите и да се определят като специфични психични механизми. Тук ще разгледаме тези от тях, които имат по-важно значение за функционирането на психиката.
Изтласкването е защитният механизъм открит най-рано и обсъждан най-много. Това е тази дейност на Егото, чрез която то отстранява от съзнанието нежеланите импулси на То наред с техните производни – спомени, емоции, блянове и фантазии. Те изчезват от съзнанието все едно никога не са съществували. Изтласкването е безсъзнателен отказ да се признае определено психично съдържание, което най-често носи в себе си белези на вина, срам тъга или пък плашещи спомени. Изтласкани желания и спомени могат да се възвърнат в съзнанието във вид на сън, нещо, което е невъзможно в будно състояние. Фройд смятал, че психопатологичните симптоми най-често са резултат от изтласканите агресивни и сексуални чувства към родителите.
Изтласкването е изцяло несъзнаван процес. Несъзнаван е както изтласканият материал, така и действията на Егото, които извършват изтласкването. Важно е да се отбележи, че изтласкания материал се откъсва от Егото и преминава в То.
Близко по съдържание на изтласкването е потискането. Това е съзнателният опит да бъде забравено нещо, като не се мисли за него. Вярва се, че между тези два процеса съществуват преходи.
Друг защитен механизъм е формиране на реакция.Това е вид действие, при което едното от двойка противоположни чувства остава постоянно неозъзнавано, докато другото се засилва в съзнанието. По този начин едното чувство заменя другото, например – жестокостта се заменя от любовта, неподчинението от послушание, немарливост от чистота и подреденост и т.н. Този механизъм, подобно на изтласкването е несъзнаван. Формирането на реакция е свързано с това, което Егото приема за застрашаващо. Ако Егото се страхува от омразата, формираната реакция ще постави този импулс под контрол, като засили любовта. Ако пък страхът е от любовта, тогава ще се засили омразата.
Отменянето – изразява се в действия, които, като че ли се стремят да отменят нещо неприятно, лошо, страшно, което човек си представя, че е причинил като последица от своите желания. Така например като едно дете, в резултат на враждебни чувства, удари друго дете, то може да започне да го целува или милва. Така второто действие цели да отмени първото.
Рационализацията е посочването на основателна причина за нещо, което е мотивирано от съвършено различен импулс.
Отричането е такъв защитен механизъм, при който човекът не възприема външно събитие, отказва да приеме нещо, което е очевидно за повечето хора. Тук Егото се опитва реално или фантазно да отрече неприятни неща от действителността.
Друг важен защитен механизъм е проекцията. Това действие приписва собствените ни желания на други хора или предмети.Често тези желания са неприемливи, от които хората искат да се отърват. Можем например да обвиняваме партньора си, че се гневи, когато всъщност ние сме ядосани.
Следващият механизъм, които заема важно място между защитните операции на Егото, е регресът. С това действие Егото се насочва към по-прости форми на задоволяване и към обекти, характерни за по-ранни стадии от развитието. Защитната роля на регреса е изразена най-силно по време на фаличната фаза на нагонното развитие. Така например за да избегне страха, породен от фаличните желания, човек може да се върне макар и частично към по-ранни фази от развитието си, т.е. да регересира до нуждите и желанията от аналната и оралната фази.
Всички изброени защитни механизми, могат да се срещнат както в нормалното психично развитие, така и при патологии. Съществува обаче един защитен механизъм, който винаги е показател за психично здраве и това е сублимацията. Представлява една от формите на нормално функциониране на Егото. Това е действие, което създава условия за задоволяване на определен нагон в приемлива за дадената култура форма. Старата форма, която е неприемлива, отричана, порицавана се заменя с нова. Сублимацията изпълнява функцията на освобождаване на вътрешното напрежение и пренасочване на това напрежение към социално значими обекти.
Защитните механизми се появяват със съзряването на нервната система и психиката на личността. Това е полезно, защото като възрастни можем да научаваме и използваме нови поведения и защитни механизми, които да са по – ефективни и полезни за развитието ни.
